ИНТЕРВЮТА
Данаила Васкова Чернева
Защо решихте да се занимавате с карате?
От малка ме привличат бойните спортове, но тренирах нещо съвсем различно – народни танци. Викаха ме по концерти , но когато нещата започнаха да стават сериозни реших, че това не е за мен и не това искам да правя. Отказах се от танците и се записах на карате. В началото беше трудно и много хора се опитваха да ме върнат към танците, но някакво вътрешно убеждение, че трябва да се занимавам точно с карате ми помогна да издържа и да продължа. До ден днешен, в трудни моменти това е нещото, което винаги ме връща в залата.
Много хора смятат че карате не е за жени какво бихте им отговорили?
Това могат да го кажат хора, които нямат представа от същността на карате. Аз мисля, че карате е за всички , които желаят да се занимават с него.
Какъв човек е Данаила извън залата?
Понякога се чувствам обсебена и пренасям емоциите от доджото и състезанията навън, но мисля, че това е нормално. Карате не е нещо, което да забравиш когато излезеш от залата, карате е неразделна част от мен. Няма съществена разлика, като изключим това, че извън залата съм доста разсеяна.
Какво ви даде и какво ви отне карате?
Мога да кажа, че на карате дължа това, което съм в момента, т.е. карате ми е дало смисъл, същност. Всичко. А нищо не ми е отнело. Естествено спазването на предсъстезателен режим, лишава от някои дребни удоволствия като дискотеки и излизания, но това е малка цена и не го възприемам като жертва. За всичко си има време.
Спазвате ли някакъв режим преди състезание и в какво се изразява?
Разбира се. Около месец преди състезание не излизам, не ходя по задимени места - дискотеки, кафета. Тогава основно са тренировки, почивка и нагласа за състезанието. И ако през останалото време си позволявам не много качествена храна (пържено, сладко и т.н.) в този период ограничавам до колкото ми е възможно всичко това. Седмица по-рано спирам месото, а последните 2-3 дни поемам, колкото е възможно по-малко храна. Опитвам се да не мисля за лични проблеми и се съсредоточавам върху предстоящото състезание.
Най-хубавият и най-лошият момент във вашата кариера.
Най-хубавият и най-лошият момент във вашата кариера?
И двата са от тази година. Голям шок беше това, че не успях да се класирам на Световното Първенство, но още по-трудно понесох отпадането си от Европейското Първенство по категории. Имах големи надежди. Сега мисля, че е трябвало да стане така, благодарение на това, се чувствам по-зряла. След този доста тежък за мен период дойде най-хубавото – Втората Европейска Титла. Мога да кажа, че бях щастлива, в пълния смисъл на думата, когато свириха химна и издигаха знамето. Беше много емоционално за целия отбор, невероятно изживяване.
Как прекарвате своето свободно време?
Зависи от това в какъв режим на тренировка сме. Никога не се лишавам от срещите с приятели, четенето на книги и списания, интернет. Даже мисля, че съм маниачка на последните две.
Какво е необходимо, за да бъдеш първа ? Три най- важни момента според Вас:
Трудно е да се огранича само до 3 неща, защото успехът е съвкупност от много повече, но ще опитам :
- Добър треньор
- Упоритост или инат. Най-добре и двете
- Много, ама наистина много късмет
Кое е най важното нещо на което Ви е научил вашият треньор?
Сенсей Асен Асенов е човекът, който ме е оформил като личност. Най-важното , което научих от него е, че важен е пътят, не целта и без значение, дали съм я достигнала или не, трябва да продължавам напред. Научих също, че трябва да се извлича максималното както от победата, така и от загубата , както и , че те вървят ръка за ръка.
Какви са вашите бъдещи планове?
Да продължа да се занимавам с карате. Искам да се пробвам и на състезания по кик-бокс, но още не съм готова за това. Ще трябва да поработим доста.
За какво мечтае Данаила?
Нямам неосъществими мечти. Най- много искам , аз и близките ми да сме здрави. Колкото до спорта.... за себе си искам световна титла и знам, че рано или късно и това ще стане. Времето е пред нас. Искам България да стане най-голямата сила в киокушин.
Имате ли преимущество пред други спортисти и как го показвате? Може да дадете няколко отговора.
Определено ръстът ми е едно от преимуществата. Висока съм 178 см. И съм една от най-високите в категорията. Левичарка съм..... но това е по-скоро нож с две остриета. Имам качеството да понасям страшно много бой :-)
Кое състезание беше най-трудно за вас и защо?
Няма лесно състезание, особено когато има очаквания за теб. Без значение какво е състезанието трябва да дадеш най-доброто на което си способен. Но мисля, че по-трудния период е подготовката, отколкото самото състезание.
По какъв начин се концентрираш преди срещите?
Нищо специално. Просто се опитвам да не мисля за нищо - както за странични неща, така и за самия бой. Така ми е по-лесно да реагирам правилно когато изляза на татамито.
По време на срещата вслушваш ли се в напътствията на секундантите си и на околните или избираш сама как да водиш боя?
По принцип още преди да изляза за срещата вече знам за себе си как трябва да протече боя и каква стратегия да използвам. А когато изляза чувам само гласа на сенсей Асенов, всичко друго игнорирам, не знам как се получава така. А ако друг ми е секундант правя каквото си знам, не мога да реагирам на друг глас.
Конкуренцията в отбора помага ли или пречи?
Мисля, че конкуренцията в отбора е градивна. Благодарение на нея всички се развиват и си вдигат нивото.
Коя от вашите титли е най-ценна за вас?
Последната титла от Германия. Постигнах я най-трудно, защото всички бяха подготвени за моята игра и трябваше да ги изненадаме с нова техника.Тази е и най-емоционалната..... Целия отбор го преживя така: хвърляха ме във въздуха, викаха, радваха се много.... А аз припаднах след награждаването от вълнение....
За или против тамешивари?
Определено е по-зрелищно, когато има чупене на дъски. Натоварва ме психически и малко ме разконцентрира от боя, но ми допада все повече. В началото беше непривично за мен, но на последното Европейско се справих добре и получих наградата за тамешивари.
С какво мъжете в карате превъзхождат останалите в очите на една жена?
Не мога да отговоря за жените по принцип, мога да отговоря за себе си, мисля, че като цяло мъжете, които тренират бойни спортове са по-първични, по-диви, в най-хубавия смисъл на думата. Те са си точно мъже на място. На мен ми е трудно да възприема сериозно останалите.
Би ли се омъжила за каратист?
Не знам... на този въпрос не мога да отговоря. Иска ми се поне един в семейството да е нормален. :-)
Какво ще пожелаете на българските каратеки?
Желая им много здраве и воля, за да достигнат върховете.